Януари, 2004

гр. София, Технически Университет

Изпит по висша математика на студенти от ФаГИОПМ (немския факултет)

Оригиналът, както си е. Без никакви корекции (макар и да има нужда тук-там):

Хм. Чувствал/а ли си се някога глупаво?

Аз определено в момента се чувствам така и най-вероятно и изглеждам така...

Всички пишат уравнения, цифри, гледат в някакви книжки, а аз си стоя спокойно и чакам някой да ми подхвърли лист със задачи, че да препиша. Явно и по този начин можеш да си изкараш образованието. Може би след време тези, които евентуално сега ще ми позволят да препиша от тях, ще знаят толкова, колкото и аз по отношение на висшата математика. Но тук говорим за чест... Дали ще мога да изтрия срама от лицето си?

Втори по успех в класа си в гимназията, участник в олимпиадите по математика и информатика, първо място в национално състезание по програмни продукти, много добри резултати на кандидат-студентските изпити. А сега? Looser... Тюфлек, който се е научил да изкарва пари и да си лежи на славата. Не е честна постъпката ми спрямо колегите и колежките, които ще ми помогнат. Аз не съм сигурен и защо го правят.

Мда... Квесторката току-що мина да провери дали нямаме “забранени” помагала. Аз нямам. Нищо не може да ми помогне в момента... Но тя си ме знае – нали ми водеше упражненията по математика. По едно време ги посещавах, но се случи един-два пъти да задремна за миг, защото цяла нощ бях на работа. От тогава не ходя, поне по-малко да се излагам. Макар че едва ли има по-голям срам от това цяла зала да решава задачи, а ти да разсъждаваш над въпроса колко си жалък.

Вероятно нещата могат да се променят. Но така е по-лесно, нали? Ходиш си на работа, караш си колата, имаш си пари. А тези, които ти помагат, т.е. направо ти вземат изпита? Те нямат ли право да си имат също пари като работят, вместо да учат, както правя аз?

Чудна работа. Не ги разбирам напълно. Ето, подадоха ми първа задача... Време да се потрудя, хех!

Каквото получих, преписах и предадох нататък... Почти цяла задача и една половина. С още малко “труд” ще мога да спя спокойно (щото съм си “взел” изпита). Момент, получи се факс.

Даже и преподавателката ни ни се присмива. Забила глава във вестника и чете... Та кой пази така на изпит??? Разбирам я донякъде.

Твърдението, че ученикът, респ. студентът, се движи по най-малкото съпротивление е съвсем вярно. Поне за една немалка част. Ако знаех, че няма от къде да препиша, щях ли сега да стоя и да умувам? Вероятно щях да превъзмогна убежденията си, че тази научна материя няма да ми трябва нивга в живота ми, и щях да се помъча да науча малко, поне за едно тромбе. Но друго си е вместо това да поръчкам Linux сървъра ми и да напиша някое друго PHP.

Обективно погледнато в момента изглеждам доста жалък, така се и чувствам.

Край на I част на приказката.

P.S. Благодаря на колежките, че дават всичко от себе си и ми помагат безвъзмездно да си вземам изпитите. Добре, че няма да ставам лекар...